Наскоро слушах проф. Евелина Келбечева, която разказа каква лъжа представлява паметникът Жабокрекска

" Наскоро слушах проф. Евелина Келбечева, която описа каква неистина представлява паметникът  " Жабокрекска акция " по долината на река Рилска. Бих желал да науча повече за заблуждаващата действителност, която основават паметниците от времето на комунизма, при които нерядко има разминаване с обстоятелствата. " Това ни написа Даниел П. от Кюстендил и през днешния ден по плана " 100 въпроса на тоталитарната страна " му отговаряме.

Паметниците, свързани със социализма, у нас към момента са прекалено много и не престават да бъдат предмет на яростни публични раздори.

Конкретно за Жабокрек историята е, че на 24 август 1944 година в едноименната околност в Рила планина така наречен Рило-Пирински партизански отряд атакува почивната станция, в която са настанени германски бойци, обезоръжава и избива българските бойци, пазещи постройката и по-късно прострелва към 20 немски бойци.

Войниците на Вермахта са били заболели или тежко ранени и не са носили оръжие. Избити са без опозиция.

Същата група бяга под паника и подпалва станцията, след което атакува инцидентно минаващ по посока към Рилския манастир рейс. Партизаните стрелят по него, след това смъкват пасажерите, възпламеняват го и още веднъж... бягат.

До ден сегашен обаче, БКП, преименувала се на Българска социалистическа партия, празнува това действие с неразбираема горделивост и събира свои членове на мястото на събитието.
26 август т.г., Корнелия Нинова се снима със симпазанти на Българска социалистическа партия пред паметника " Жабокрекска акция ". Снимка Българска телеграфна агенция

Надписът на паметника гласи следното

" Тук на 24 август 1944 година Рило-пиринският партизански отряд, под управлението на своя прочут пълководец Васил Демиревски - Жельо, организира най-голямата си акция - " Жабокрек ", в която бяха премахнати 27 хитлеристи, взети доста военни титли - облекла, обувки и храна за 350 души. Акцията влезе като най-светла страница в историята на антифашистката битка в нашата страна и в героичния път на отряда ".

Както се вижда надписът се разграничава доста от действителните събития, които много очевидно се родеят с тероризъм. Признанието, че партизаните са считали облеклата, обувките и храната за " военни титли " обаче е доста показателно.

Разбира се, това напълно не е единственият соцпаметник, при който има сходно разминаване сред действителност и агитация. Особено индикативен е казусът с паметника на руски воини в Бургас - така наречен братска могила край параклиса " Света Троица " в парк " Изгрев ". Те всички са записани като герои, само че в действителност за починали от... отравяне с метилов алкохол и измежду бургазлии от години са известни като " метиловия полк ".
През 2022 година паметната плоча на паметника на " метиловия полк " беше разрушена. Снимка Снимка Фейсбук / Татяна Липова

За целия интервал след 9 септември 1944 година в България са умряли общо 1396 руски бойци. От тях най-малко 42-ма души са станали жертва на куриозния случай в Бургас, когато повече от 200 червеноармейци се напиват с " трофеен " метилов алкохол. 

Събитието се случва малко след 9 септември 1944 година Дислоцирани в Бургас руски воини схващат, че в железопътен склад покрай гарата има огромно количество алкохол. Те  " завладяват "  обекта и откриват там бидони със алкохол. Охранителят на склада ги предизвестил, че това е метилов алкохол, който е токсичен, само че руските бойци не просто не го послушали, ами напряко го простреляли и гордо отнесли спирта.

Полковият пълководец майор Приходко в наличието на заместник-полковия пълководец по политическите въпроси Рисин повикал старши лейтенанта от здравната работа Дяченко и изискал от него да ревизира годността на алкохола за консумация. Командирът наредил да се извърши експресен разбор с думите:

" Вие сте доктор, пийте и ми кажете какво е това! "

Дяченко отказал да пие от алкохола и отпътувал някъде да изследва качеството на спирта от склада.

Въпреки това трофейният алкохол е изпит, като участвалите в " завладяването " му черпят с него и други свои приятели. Според разнообразни източници в пиянството се присъединили сред няколко десетки до няколкостотин души. На следващитя ден се оказва, че има тежко наранени от метиловия алкохол и складът е подложен под защита.

В резултат от отравянето с метилов алкохол са били наранени към 190 души, потърсили са здравна помощ 154 бойци и офицери, от тях 120 са били приети в болница, 6-има са ослепели.

Починали са 42-ма руски воини. Толкова, колкото е в началото оповестеният лист на " героите ".

В България обаче има и доста монументи от времето на социализма, които не са по-конкретен мотив, а са в възхвала по принцип на Съветската войска. Почти няма български град, в който да няма сходни мемориали. Най-известните са в София и Пловдив.

Паметникът на Съветската войска е монументална комбинация, ситуирана в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, отдадена на Съветската войска и издържана в жанр социалистически натурализъм. От години е по-известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена войска - бел. ред.)
Снимка Веселин Боришев

Построен е с пропагандни цели от комунистическия режим при ръководството на сталиниста Вълко Червенков през 1954 г. 

След 1989 година паметникът е предмет на разгорещени разногласия, свързани неговото значение, предопределение и бъдеще. На няколко пъти са вземани решения на Столичния общински съвет за преместването му, които по този начин и не са осъществени. След 2010 година, паметникът става чест обект на протестни акции, най-често израз на противоречие по отношение на империалистическата политика на някогашния Съветски съюз и нападателната политика на путинска Русия.

В последните месеци регионалната администрация на София подхваща дейности за неговото обезопасяване и бъдещо разглобяване, защото паметникът не се поддържа и е рисков за преминаващите наоколо до него. Работи се по неговото пренасяне в Музея на социализма, като тази концепция среща отпор от проруски настроени политици и жители.
В момента за обезопасяване на МОЧА към него е издигнато градивно скеле. Снимка Българска телеграфна агенция

Този монумент е едно от местата, на които последователи на левите политически партии и придвижвания, и русофилските организации в България, всяка година носталгично честват исторически дати, свързани с комунизма.

Независимо от събитието, че Съюз на съветските социалистически републики афишира едностранно война на прогласилото неутралитет Царство България, на предната страна на паметника стои пано с надпис:

" На Съветската войска освободителка - от признателния български народ ".

Според бранителите на монумента той символизира освобождението на България от " монархофашисткия режим ", управлявал по това време страната. Само че при навлизането на руските войски в България страната ни към този момент е оповестила война на Германия.

В Пловдив Паметникът на Съветската войска, прочут като " Альоша "   е гранитна скулптура с височина 10,5 м, издигаща се на върха на второто по височина тепе в града.

Разположен е в непосредствена непосредственост до Паметника на освобождението на Пловдив от османско господство. Изобразява изправен руски боец, държащ картечен револвер " Шпагин "   с цевта надолу. На постамента е сложена петолъчка, а надпис под нея гласи:

" Слава на непобедимата Съветска войска освободителка ".
" Альоша " в Пловдив. Снимка Българска телеграфна агенция

Историческата истина е, че Съветската войска не е била освободителка, а окупаторка. Мнозина бранители на руските монументи у нас акцентират, че подобен има даже във Виена. Само че там руската войска е влезнала, след което е излязла. А у нас се е задържала цели 45 години.

В Полша, да вземем за пример, има правителствена програма за заличаване на руските монументи, която се извършва.

Във всяка страна случаите, свързани със знаците на паметниците на Съветската войска, са разнообразни. За нас те символизират 45-те години съветско иго, в което се намираше страната ни от 1944 година до 1989 година Защитаването им е еднакво на това да издигнем монумент на османската войска във Велико Търново.

Не е инцидентно, че и до през днешния ден Москва пази яросто тези паметници. За Кремъл те са нещо като маркиране на територия, която е изгубил, само че която се надява един ден да си върне. Всъщност Владимир Путин си го сподели в прав текст. Малко преди да стартира войната в Украйна той съобщи, че желае да се възвърне обстановката в Европа от 1997 година С други думи цяла Източна Европа, в това число България, да бъде още веднъж под съветско иго.

Всички тези монументи би трябвало или да бъдат унищожени, или да отидат в музей. Това, че те към момента стоят на видни места в българските градове, е позор и срам. 

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.